Имаше всичко, за което един достатъчно интелигентен и трезвомислещ човек можеше да се моли. А беше неблагодарна. Все нещо й липсваше, някак недостигаше съществената подправка, която да придаде завършеността на вкуса за собственият й живот. А може би е въпрос на национална кухня.
sabrosa
авг 12
|07:04
ЗаДругата на половете
Спокойна нощ. Четвъртък вечер. Градска пицария. Маса за двама. Тиха свещ. Пивко вино. Тя приближи масата на връщане от тоалетната и забеляза, че приятелката й беше скрила лицето си в треперещите си шепи. Докосна я едва по рамото и нежно попита: „Какво има скъпа?” Задавен брътвеж се откъсна от гърлото й. „Истината е, че с теб се чувствам най-добре. Омръзна ми да боли. С теб е … истинско”. Погледна я с топлите си кафяви очи и галейки бузата й каза: „От която и страна на реката да си – моста е мираж. Майната им – продължаваме напред.” Read More…
sabrosa
авг 2
|09:56
Страхуваме се от някого. От нещо. Като че има глава от библията, която да гласи: „Не мечтай на глас, не се осланяй на чувствата си, игнорирай желанията си”. Как стана така, че е нужно да шепнем със страх най-дълбоките си и искрени емоции, не проумявам. Мислех, че е в първобитната ни природа животинското, първичното, първосигналното. Може и да сме социализирани животни, но изтървхме нишката, която ни свързваше и с двете. Сега „градираме” в посока роботизиране.
Sky
юли 31
|17:04
„За“ силиконовия бюст съм не, защото си падам по мадами с големи форми или, защото смятам, че инвестицията във фалшиви гърди е нещо разумно. Но все пак…Има няколко причини, поради които човек може да одобри такава манипулация. Първо: правото да се промениш, ако не се харесваш. След като медицината го позволява, не виждам нищо лошо хората да правят подобрения по себе си. Фактът, че има достатъчно злоупотреби, не означава, че като цяло трябва да се отрече изконното човешко право да сме госдподари на телата си. Второ: едни уголемени гърди малко или много са манифест на женската сексуалност, която, както е всеизвестно, е била столетия наред отричана. И трето: силиконовите импланти са шанс за много жени, претърпели тежки заболявания, отново да се почувстват пълноценни. Тяхното право да си сложат силикон е също толкова свещено, както и на 18-годишната абитуриентка. Ако го отнемете на едната, отнемате го и на другата. И не на последно място, смятам, че силиконовата мания в България все ще отмине някой ден. Всяко чудо за три дни, казал е народът.
bambina
юли 29
|08:56
В последните няколко години всички модни тенденции се ориентираха към естественото, природното или back to the nature. Дрехите, храните, материите, дори колите започнаха да се превръщат в природосъобразни пособия на нашия бит. Модерно и стилно е, ако се храниш само с био продукти и развяваш флага на твоя нов лайфстайл, гордо парадиращ с принципи на здравословен живот, които плътно следваш. Да, ама не! Както при повечето неща, така и в това отношение, важно е с какво парадираме и демонстрираме, а не какво е отвътре- в случая буквално и преносно. Можем да се храним с най – изчистените (пълни глупости) продукти и да се стараем да изхвърляме отпадъците си разделно, да организираме акции са почистване на природата около нас, а междувременно ние самите да се превръщаме в ходещи отпадъчни материали. На 15г слагаме първата ноктопластика – ей така, защото е готино, на 17 – първите екстеншъни, на 18 – първия силикон, а може би на 21 – първата липосукция (все пак целулита се трупа, обаче ни мързи да тичаме). Процедура след процедура започваме да приличаме на ходещи реклами на „разкрасителната” индустрия, докато в един момент изглеждаме като всичко друго, но не и като себе си.
sabrosa
юли 22
|09:08
sabrosa
юли 16
|14:28
Как се докарахме до момента, че ако не си това, което „каймакът” диктува и налага, за да си „достоен”, автоматично си отлъчен към „утайката”? Кой въобще възгласява така самонадеяно ново верую на ценностите? По дяволите, верно ли кубиците силикон действат по-убедително от кубиците сиво вещество? Абе к’во ви става бе момичета … кого заблуждавате, че парите купуват щастие? Или наистина си вярвате?
sabrosa
юли 13
|07:59
търсене-предлагане
борба за по … вече пари, престижна работа, стойностен човек до нас
в общи линии се надбягваме непрекъснато … без да е много ясно за какво точно
Твърде често напоследък ми се струва, че гоним нещо, а мислите ни какво и защо не са дотам нашите. Нали това ни прави личности – нашите мисли, мечти, въжделения?! Винаги, когато ползвам метрото ми прави впечатление един феномен : спирка някоя си – вратите се отварят – всички хукват, не просто бързат, а наистина хукват, да се надбягват … Защо? …. Защо трябва да тичаме със стадото? Защо този инстинкт трябва да взема превес над личното ни виждане за нещата? Защо всички трябва да бягат от влака до изхода все едно има бедствие? Никой от нас не върви с това темпо по улицата, към магазина, до спирката, но стигне ли се до „вратите се отварят“ сякаш някой дава команда „старт“. Едва ли щеше да е така ако някой от всички тези втурнали се хора се замисли. В това се превръщаме и метрото не е единствения показателен пример. Това е страшно …. не хора – стадо! Read More…